4 окт. 2009 г., 17:29

Като есенен дъжд... 

  Поэзия
497 0 4

По лицето ми бавно дъждът ромоли,

водопадно се сипе в косите.

Не е вярно, че както преди

днес ще мога отново да тичам.

 

Тихо гаснат в очите ми вечер звезди -

неуспели след лятото малки светулки

да прелитат над зрелите ниви, уви,

и във шепи светът им да свърши...

 

А и днес, вместо вчера, и малко преди...

Този ден ли е толкова дълъг, кажи?!

Спира залезът нейде в мойте гърди,

и не иска от там да си тръгне.

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??