Като гълъб*
*стихотворението е сътворено тази нощ с огромната помощ на една моя приятелка - Мирослава. Искам чрез този сайт да й благодаря за подкрепата.
Гълъбите - бели в моя сън -
излитат бавно, пърхайки с криле.
Аз отправям нежен взор навън -
някой тях дали ще разбере?
Казват - тяхната любов е орисия,
но вярваме ли всъщност на това?
Получил ли си обич - запази я -
недей сандък за себе си кова.
Зазидай свойто щастие във мрамор -
така ще можеш вечно да гориш.
А не да гаснеш в мислите си само
и измислен път от болка да строиш.
Измамите на устните червени
сърцето ти не ще да прободат.
Но въздухът те щипе. Ах, студено...
тъй студено е самотен в тежък път.
Ала като гълъб днес с пречупено крило -
поискай да политнеш в този свят.
От твоите очи не би могло -
солени капки мъка да валят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
