Jul 16, 2008, 10:31 AM

Като гълъб* 

  Poetry
587 0 8

*стихотворението е сътворено тази нощ с огромната помощ на една моя приятелка - Мирослава. Искам чрез този сайт да й благодаря за подкрепата.

 

Гълъбите - бели в моя сън -
излитат бавно, пърхайки с криле.
Аз отправям нежен взор навън -
някой тях дали ще разбере?

Казват - тяхната любов е орисия,
но вярваме ли всъщност на това?
Получил ли си обич - запази я -
недей сандък за себе си кова.

Зазидай свойто щастие във мрамор -
така ще можеш вечно да гориш.
А не да гаснеш в мислите си само
и измислен път от болка да строиш.

Измамите на устните червени
сърцето ти не ще да прободат.
Но въздухът те щипе. Ах, студено...
тъй студено е самотен в тежък път.

Ала като гълъб днес с пречупено крило -
поискай да политнеш в този свят.
От твоите очи не би могло -
солени капки мъка да валят.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??