29.10.2008 г., 17:57

Като икона

1.1K 0 19

МУЗИКА >>>

Захвърлих и последната си риза,
наметната от теб преди да тръгнеш.
Ревера И душата ми изгриза, а...
колко струваше за миг да ме прегърнеш!

Изпълни и последната си роля,
а аз те аплодирах с пълни шепи
и неприлично галеща покоя
рисувах ти звезди, като комети.

Забавих се... с последната си спирка.
Отидох късно. Бе потеглил влака...
Погребах си последната усмивка
прегазена по релсите от мрака.

Запалих и последната свещица,
и молех се пред теб. Като икона.
Сълзи от восък в поглед безразличен
изгаряха изящната мадона...!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...