Като икона
МУЗИКА >>>
Захвърлих и последната си риза,
наметната от теб преди да тръгнеш.
Ревера И душата ми изгриза, а...
колко струваше за миг да ме прегърнеш!
Изпълни и последната си роля,
а аз те аплодирах с пълни шепи
и неприлично галеща покоя
рисувах ти звезди, като комети.
Забавих се... с последната си спирка.
Отидох късно. Бе потеглил влака...
Погребах си последната усмивка
прегазена по релсите от мрака.
Запалих и последната свещица,
и молех се пред теб. Като икона.
Сълзи от восък в поглед безразличен
изгаряха изящната мадона...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
