Oct 29, 2008, 5:57 PM

Като икона

  Poetry » Love
1.1K 0 19

МУЗИКА >>>

Захвърлих и последната си риза,
наметната от теб преди да тръгнеш.
Ревера И душата ми изгриза, а...
колко струваше за миг да ме прегърнеш!

Изпълни и последната си роля,
а аз те аплодирах с пълни шепи
и неприлично галеща покоя
рисувах ти звезди, като комети.

Забавих се... с последната си спирка.
Отидох късно. Бе потеглил влака...
Погребах си последната усмивка
прегазена по релсите от мрака.

Запалих и последната свещица,
и молех се пред теб. Като икона.
Сълзи от восък в поглед безразличен
изгаряха изящната мадона...!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...