Като катерица
Като катерица
Като катерица изкатервам дните си,
а преживяното е жълъд -
здраво съм го стиснала:
гнилото хвърлям,
хубавото крия.
Опашката ми, рошавата,
все надолу-нагоре се мята в подскоците
и брои
дни и нощи,
месеци и години.
А те идват
солени като хляба,
медени като кръщелна пита,
благи като виното.
А те отминават
недопити
и недосдъвкани.
Когато трапезата ми остане празна,
надничам в хралупата,
за да извадя
най-хубавото от дните си.
А най-хубавото, мисля, е, че
бягам по дирите му.
Като катерица изкатервам дните си,
а преживяното е жълъд -
здраво съм го стиснала:
гнилото хвърлям,
хубавото крия.
Опашката ми, рошавата,
все надолу-нагоре се мята в подскоците
и брои
дни и нощи,
месеци и години.
А те идват
солени като хляба,
медени като кръщелна пита,
благи като виното.
А те отминават
недопити
и недосдъвкани.
Когато трапезата ми остане празна,
надничам в хралупата,
за да извадя
най-хубавото от дните си.
А най-хубавото, мисля, е, че
бягам по дирите му.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румена Румена Всички права запазени
