Като кожи натрупани...
Натрупани са като кожи,
една над друга все обличани,
изтъркали вариететни ложи
да гледат как смехът съблича се.
С очи, за обич, свенливо крили се,
насищат яркостно матрицата.
С пръст се сочат пъстрокрилите,
поискали единствено искрицата
за крехка, прозирна в началото,
но сили поемаща после
любов, от която и тялото,
и душата искат посеви...
Натрупани са като кожи чувствата,
няма цип, при сваляне всичко кърви...
Кадифена ръкавица с ръка опарена
да ме погали, толкова да не боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
