danisab (Ниела Вон) danisab (Ниела Вон)
2 214
31.12.2007 г., 15:44

Като кожи натрупани...

559 0 1

Натрупани са като кожи,

една над  друга все обличани,

изтъркали вариететни ложи

да гледат как   смехът съблича се.

С очи, за обич, свенливо крили се,

 насищат  яркостно  матрицата.

  С пръст се сочат пъстрокрилите,

  поискали единствено искрицата

за крехка,  прозирна в началото,

 но  сили поемаща после

любов, от която и тялото,

и  душата искат посеви...

 

Натрупани са като кожи  чувствата,

няма цип, при сваляне всичко кърви...

Кадифена ръкавица  с ръка опарена

да ме погали, толкова да не боли.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ниела Вон Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0