31 dic 2007, 15:44

Като кожи натрупани...

  Poesía
561 0 1

Натрупани са като кожи,

една над  друга все обличани,

изтъркали вариететни ложи

да гледат как   смехът съблича се.

С очи, за обич, свенливо крили се,

 насищат  яркостно  матрицата.

  С пръст се сочат пъстрокрилите,

  поискали единствено искрицата

за крехка,  прозирна в началото,

 но  сили поемаща после

любов, от която и тялото,

и  душата искат посеви...

 

Натрупани са като кожи  чувствата,

няма цип, при сваляне всичко кърви...

Кадифена ръкавица  с ръка опарена

да ме погали, толкова да не боли.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...