Като кожи натрупани...
Натрупани са като кожи,
една над друга все обличани,
изтъркали вариететни ложи
да гледат как смехът съблича се.
С очи, за обич, свенливо крили се,
насищат яркостно матрицата.
С пръст се сочат пъстрокрилите,
поискали единствено искрицата
за крехка, прозирна в началото,
но сили поемаща после
любов, от която и тялото,
и душата искат посеви...
Натрупани са като кожи чувствата,
няма цип, при сваляне всичко кърви...
Кадифена ръкавица с ръка опарена
да ме погали, толкова да не боли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ниела Вон Все права защищены