Натрупани са като кожи,

една над  друга все обличани,

изтъркали вариететни ложи

да гледат как   смехът съблича се.

С очи, за обич, свенливо крили се,

 насищат  яркостно  матрицата.

  С пръст се сочат пъстрокрилите,

  поискали единствено искрицата

за крехка,  прозирна в началото,

 но  сили поемаща после

любов, от която и тялото,

и  душата искат посеви...

Натрупани са като кожи  чувствата,

няма цип, при сваляне всичко кърви...

Кадифена ръкавица  с ръка опарена

да ме погали, толкова да не боли.