danisab (Ниела Вон) danisab (Ниела Вон)
2 214
Dec 31, 2007, 3:44 PM

Като кожи натрупани...

  Poetry
562 0 1

Натрупани са като кожи,

една над  друга все обличани,

изтъркали вариететни ложи

да гледат как   смехът съблича се.

С очи, за обич, свенливо крили се,

 насищат  яркостно  матрицата.

  С пръст се сочат пъстрокрилите,

  поискали единствено искрицата

за крехка,  прозирна в началото,

 но  сили поемаща после

любов, от която и тялото,

и  душата искат посеви...

 

Натрупани са като кожи  чувствата,

няма цип, при сваляне всичко кърви...

Кадифена ръкавица  с ръка опарена

да ме погали, толкова да не боли.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0