danisab (Ниела Вон) danisab (Ниела Вон)
2 214
Dec 31, 2007, 3:44 PM

Като кожи натрупани...

  Poetry
563 0 1

Натрупани са като кожи,

една над  друга все обличани,

изтъркали вариететни ложи

да гледат как   смехът съблича се.

С очи, за обич, свенливо крили се,

 насищат  яркостно  матрицата.

  С пръст се сочат пъстрокрилите,

  поискали единствено искрицата

за крехка,  прозирна в началото,

 но  сили поемаща после

любов, от която и тялото,

и  душата искат посеви...

 

Натрупани са като кожи  чувствата,

няма цип, при сваляне всичко кърви...

Кадифена ръкавица  с ръка опарена

да ме погали, толкова да не боли.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0