elenabili (Елена Биларева)
297 2389
6.06.2010 г., 7:15 ч.

Като ламя 

  Поезия » Друга
464 0 8

Понякога съм безпардонна съдница.
Пред мен Темида ряпа да яде!
Коварна като скоросмъртница.
Безпощадна като пренебрегвано дете.

Завалвам истината като вечен подсъдим
и змии гълтам, без да се задавя,
и огън бълвам със език непоносим,
и вярвай ми - изобщо не ми пари!

Ламя триглава съм. И пусто е в душата ми.
Не знаеш колко като тебе съм изяла.
Намериш ли ключа за пещерата ми,
ще те пожаля. И ще се избавиш.

Не питай къде е. Търси го. В сърцето ми.
Стъпвай внимателно, премервай си риска.
Виж, булото пада! Развиделява лицето ми!
Ще ти пристана. Ти посмей да не искаш!

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Петя и Петя, и Плами - благодаря ви, сладурки!

    Д Д, хмммм...
  • УУУУААААУУУУУ!!!!
  • Много готино!
    Прочетох с усмивка!
  • Поздрав и от мен!!!
  • Благодаря, Роси и Ивон! Поздрав и за вас!
  • Наистина "като ламя"! Хареса ми!
    Поздрав!
  • Благодаря, Елена! Много се радвам на коментара ти и изобщо на всичките ти коментари, защото са изчерпателни. Е, ласкателни също Много ме зарадва определението "самобитно". Старая се да изграждам стил и тази оценка е много важна за мен. Желая ти здраве!
  • Уаууу
    Много, МНОГО ми хареса!!!
    Оригинално исамобитно пишеш, а това страшно ми допада!
    Поздравления, адашче

    "Понякога съм безпардонна съдница.
    Пред мен Темида ряпа да яде!
    Коварна като скоросмъртница.
    Безпощадна като пренебрегвано дете."

    !!!
    Това е уникално!
Предложения
: ??:??