Понякога съм безпардонна съдница.
Пред мен Темида ряпа да яде!
Коварна като скоросмъртница.
Безпощадна като пренебрегвано дете.
Завалвам истината като вечен подсъдим
и змии гълтам, без да се задавя,
и огън бълвам със език непоносим,
и вярвай ми - изобщо не ми пари!
Ламя триглава съм. И пусто е в душата ми.
Не знаеш колко като тебе съм изяла.
Намериш ли ключа за пещерата ми,
ще те пожаля. И ще се избавиш. ...