4.02.2010 г., 11:00

Като летен облак премина

631 0 1

 

 

                       Блед ангел-спасител слезе

                       на нашата улица, влетя във

                                                               кръчмата

                       и се огледа издайнически...

                       - Страннико, ей тук съм - седя в

                                                      ъгъла и чакам.

                       Налях две чаши вино - за него и за мене

                       и се изкашлях многозначително.

                       Ангелът поизтупа измършавелите си

                                                                          крила,

                       капки летен дъжд полетяха надолу,

                       навън валеше по-силно от всякога.

                       Но казах си: Нейсе, закъсня много,

                       но ей тук те чакам. (Но не знам дали

                       ангелите пият... И как предпочиташ -

                       да дойда сам с тебе

                       или

                       да ми сграбчиш душата?

                       И сега като се появи пред мене,

                       как да те наричам?)

                       Изпи си виното, не отговори,

                       после сам затръшна вратата.

                       Като летен облак премина...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....