Като летен облак премина
Блед ангел-спасител слезе
на нашата улица, влетя във
кръчмата
и се огледа издайнически...
- Страннико, ей тук съм - седя в
ъгъла и чакам.
Налях две чаши вино - за него и за мене
и се изкашлях многозначително.
Ангелът поизтупа измършавелите си
крила,
капки летен дъжд полетяха надолу,
навън валеше по-силно от всякога.
Но казах си: Нейсе, закъсня много,
но ей тук те чакам. (Но не знам дали
ангелите пият... И как предпочиташ -
да дойда сам с тебе
или
да ми сграбчиш душата?
И сега като се появи пред мене,
как да те наричам?)
Изпи си виното, не отговори,
после сам затръшна вратата.
Като летен облак премина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Янко Всички права запазени