като лилия
С предъвкани,
преглътнати обиди
дописвам страници
от откровения.
През парцалива
краткотрайност,
сглобени
в тъжни заключения.
Отдръпвам си очите
победена...
Бродирах - кърпейки
в нехармонична гама.
Със белезникавите чувства
се обшивах -
със възлите
в душата си останах.
Бездомна - в мислите
се приютявам,
приличащи
на свечерени мигове.
Небето е високо и за птиците -
а лилиите в блатата разцъфтяват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дакота Всички права запазени
