1.12.2007 г., 10:47

Като магнит

1.1K 0 10

Щом аз съм тук, а теб те няма,
разстоянието в мяра не лови се.
Помежду ни дупката е тъй голяма,
че отправните ми оси губят смисъл.

 

Щом ти си там, а мен ме няма,
разстоянието е все тъй безмерно.
Между нас се шири празна яма,
тъмнината на която все ме черни.

 

Щом ти си някъде и аз съм там,
пустотaта като лед на топлото изтича.
Помежду ни няма празно, само свян
и близостта като магнит привлича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...