Щом аз съм тук, а теб те няма,
разстоянието в мяра не лови се.
Помежду ни дупката е тъй голяма,
че отправните ми оси губят смисъл.
Щом ти си там, а мен ме няма,
разстоянието е все тъй безмерно.
Между нас се шири празна яма,
тъмнината на която все ме черни.
Щом ти си някъде и аз съм там,
пустотaта като лед на топлото изтича.
Помежду ни няма празно, само свян
и близостта като магнит привлича.
© Радостина Маринова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави най-сърдечни!