… като на пръсти…
Несънуван отиваш си, страннико,
неизбежен, нечакан - дойде,
и оставяш тук устните - жадните,
отмалели, без дъх колене.
Недолюбено тръгва и утрото,
нецелуната скри се нощта,
непосегнати, тръпнещи в лоното,
ще увяхнат две нежни цветя.
неизбежен, нечакан - дойде,
и оставяш тук устните - жадните,
отмалели, без дъх колене.
Недолюбено тръгва и утрото,
нецелуната скри се нощта,
непосегнати, тръпнещи в лоното,
ще увяхнат две нежни цветя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лулу Всички права запазени
