Nov 12, 2008, 7:09 PM

… като на пръсти… 

  Poetry » Love
821 0 11
Несънуван отиваш си, страннико,
неизбежен, нечакан - дойде,
и оставяш тук устните - жадните,
отмалели, без дъх колене.

Недолюбено тръгва и утрото,
нецелуната скри се нощта,
непосегнати, тръпнещи в лоното,
ще увяхнат две нежни цветя.

© Лулу All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • мерси, Пети, поздравчета и на теб
  • Поздравчета, Бени!!!
  • еее, викам тоя човек се изгуби някъде
    иначе няма страшно, не е чак толкова зле положението със сушата, тя лирическата само така, да го стресне малко
  • Аааа, колега, ник'ви такива - ще изпиша дъжд от склада!
    Поздрави, щуро такова едно хубаво моме!
  • Благодаря ви много, Нина, Таня, Ем, че наминавате
  • Много ми хареса!
  • Тъжно е, но стихът е хубав!
    Хареса ми!
  • Благодаря, девойки, дръжте коленете, ако не можете, повечко калции и помага
  • Прекрасен стих!Поздравления!
  • Чудно чудесничество, Албене*!
    И нищо, че е тъжно.

    Много!
  • Браво, Албенче! Много ми хареса!!! И на мен ми отмаляха коленете...
Random works
: ??:??