Nov 12, 2008, 7:09 PM

… като на пръсти…

  Poetry » Love
1K 0 11
Несънуван отиваш си, страннико,
неизбежен, нечакан - дойде,
и оставяш тук устните - жадните,
отмалели, без дъх колене.

Недолюбено тръгва и утрото,
нецелуната скри се нощта,
непосегнати, тръпнещи в лоното,
ще увяхнат две нежни цветя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лулу All rights reserved.

Comments

Comments

  • мерси, Пети, поздравчета и на теб
  • Поздравчета, Бени!!!
  • еее, викам тоя човек се изгуби някъде
    иначе няма страшно, не е чак толкова зле положението със сушата, тя лирическата само така, да го стресне малко
  • Аааа, колега, ник'ви такива - ще изпиша дъжд от склада!
    Поздрави, щуро такова едно хубаво моме!
  • Благодаря ви много, Нина, Таня, Ем, че наминавате

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...