… като на пръсти…
Несънуван отиваш си, страннико,
неизбежен, нечакан - дойде,
и оставяш тук устните - жадните,
отмалели, без дъх колене.
Недолюбено тръгва и утрото,
нецелуната скри се нощта,
непосегнати, тръпнещи в лоното,
ще увяхнат две нежни цветя.
неизбежен, нечакан - дойде,
и оставяш тук устните - жадните,
отмалели, без дъх колене.
Недолюбено тръгва и утрото,
нецелуната скри се нощта,
непосегнати, тръпнещи в лоното,
ще увяхнат две нежни цветя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лулу Все права защищены
