30.05.2009 г., 23:10

Като насън

846 0 1

Това съм търсела през цялото време,
тази магическа песен.
Май че съм чакала само за тебе,

на устните ти вкусът е чудесен.

 

Пръстите ти нежно докосват косите ми,

кожата ти тъй е топла, че изтръпвам.
Гласът ти прошепва моето име, и

не мога да дишам, но така добре се чувствам.

 

Сякаш сънувам, а всъщност съм будна,

в ръцете ми падат всички звезди.
И само ти, само ти си ми нужен,

за да живея... ще останеш, нали?


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...