May 30, 2009, 11:10 PM

Като насън

  Poetry » Love
842 0 1

Това съм търсела през цялото време,
тази магическа песен.
Май че съм чакала само за тебе,

на устните ти вкусът е чудесен.

 

Пръстите ти нежно докосват косите ми,

кожата ти тъй е топла, че изтръпвам.
Гласът ти прошепва моето име, и

не мога да дишам, но така добре се чувствам.

 

Сякаш сънувам, а всъщност съм будна,

в ръцете ми падат всички звезди.
И само ти, само ти си ми нужен,

за да живея... ще останеш, нали?


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...