завързах клуп и обесих
самотата -
стига ме е мъчила -
виси като боксова круша
сълза не пророних...
сега съм със себе си сама
и със звуците
от които се задъхвам -
разпиляват се като листа
от небесни градини
докосват се
като кристал при обреден тост -
звъни на любов
с моето ухание...
© Дима Всички права запазени