Като писма...
Като писма...
Една загадка е това, което сега
минава през живота ми
Една отсъстваща самота в тази вселена
любов, която не знаех, че е любов,
доброта на една истина,
истинската истина..
която се разгръща като писма,
чакащи да бъдат открити,
като ключ, който отваря
ключалката на разума,
но не на онзи железен разум,
а на този, който е естествен
и абсолютно безумен...
Това е загадката, която минава
през живота ми сега,
с очите ти на светкавица
пътят, водещ към душата ми,
като съкровище, което е вечно
единственото съкровище което
ще пребъде завинаги -
прошката и любовта
възхищението да си в сърцето ми...
Толкова е ясно това, което чувствам
и е толкова красиво вече, това
в което вярвам и се надявам...,
което не трябва вече да чакам,
но съм готова да го чакам повече
от всички взети заедно вечности...
И мога само да ти кажа, че
ти си моята тайна, моята мистерия,
смисъла да живея, да умра
и пак да се преродя, смисъла да
страдам, съдържанието да се радвам..
Ти си любовта, която не знаех,
че е любов - преди - но сега вече знам.
И я чувствам със всяка фибра
на тялото си, всяка точка в душата.
Надеждата да си в моята вечност,
и това, че ти си щастлив са
единствените неща, които ми трябват...
за да се усмихвам във всеки залез
и всяка сутрин, щом слънцето се появи...
Ти си привилегията на живота,
затова че те открих и открих себе си...
моето единствено съкровище, чудо,
един роман завинаги, наречен любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
