Като приказка
Горчивата чаша изпихме до дъно!
Прекрачихме прага и всеки е сам!
Зад облаци тъмни луната потъна
и нашата приказка свърши до там.
Разказвам я скришом на себе си нощем!
Било ли е истина или е сън?
Леглото до мене е топло все още
и чакам познатите стъпки отвън.
Къде да те търся, през девет земи ли?
Дали ще намеря вълшебния храм,
във който да моля небесните сили
да върнат страстта и любовния плам!
Излей я последната чаша с отрова!
Защо да изгаряме всички следи?!
Луната над нас е изгряла отново -
ти моята приказка нова бъди!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елка Тодорова Всички права запазени
