4.07.2007 г., 8:36 ч.

Като призрак 

  Поезия
854 0 0
Лутам се самотен,
без цел, без мечти.
Отне ми всичко ти
и живота промени.
Сега съм като призрак,
бродещ във нощта,
търсещ своята душа.
Скитам се из улиците на града,
покрай хората щастливи аз минавам.
Гледам ги и започвам да се чудя
къде остана онова момче,
което със мечтите си живееше ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Апостолов Всички права запазени

Предложения
: ??:??