4.07.2007 г., 8:36 ч.

Като призрак 

  Поезия
630 0 0
Лутам се самотен,
без цел, без мечти.
Отне ми всичко ти
и живота промени.
Сега съм като призрак,
бродещ във нощта,
търсещ своята душа.
Скитам се из улиците на града,
покрай хората щастливи аз минавам.
Гледам ги и започвам да се чудя
къде остана онова момче,
което със мечтите си живееше
и цели високи си поставяше,
което със приятели до зори се веселеше?
Сега го няма... Къде изчезна?
Защо сега е сам на този свят?
Каква е причината да броди сам
из мрачните улици на града?
Защо се чувства като призрак във нощта
и защо всички третират го така!?

© Валентин Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??