Jul 4, 2007, 8:36 AM

Като призрак 

  Poetry
760 0 0
Лутам се самотен,
без цел, без мечти.
Отне ми всичко ти
и живота промени.
Сега съм като призрак,
бродещ във нощта,
търсещ своята душа.
Скитам се из улиците на града,
покрай хората щастливи аз минавам.
Гледам ги и започвам да се чудя
къде остана онова момче,
което със мечтите си живееше
и цели високи си поставяше,
което със приятели до зори се веселеше?
Сега го няма... Къде изчезна?
Защо сега е сам на този свят?
Каква е причината да броди сам
из мрачните улици на града?
Защо се чувства като призрак във нощта
и защо всички третират го така!?

© Валентин Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??