Като призрак
Давах любов, но получавах само болка.
Исках щастлива да бъда, но нещастна винаги бях,
исках от любов сърцето да гасне,
но угасна бавно - празно и в самота.
Частицата, която остана от него,
я зазидах зад дебела стена,
за да не стигнат и до нея болка и обида,
трябва поне нея да спася.
Сега като призрак се скитам
и сякаш сама съм на света,
не виждам нищо и никой,
живея със свойта самота.
27.02.2010 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Балабанова Всички права запазени
