Давах любов, но получавах само болка.
Исках щастлива да бъда, но нещастна винаги бях,
исках от любов сърцето да гасне,
но угасна бавно - празно и в самота.
Частицата, която остана от него,
я зазидах зад дебела стена,
за да не стигнат и до нея болка и обида,
трябва поне нея да спася.
Сега като призрак се скитам
и сякаш сама съм на света,
не виждам нищо и никой,
живея със свойта самота.
27.02.2010 год.
© Нели Балабанова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
