19.07.2017 г., 8:04  

Като птица

956 1 1

             Като птица

 

Като птица устремена в висинето

аз към тебе цял живот летях.

Дори да беше спряло ми сърцето!

Дори да бях извършил тежък грях

всичко туй не щеше да ме спре!

 

В хияди огньове бих горял!

Като Атлас подпирал бих небето.

Душата си на Дяваля бих дал.

Дори да бях преплувал и морето

всичко туй не щеше да ме спре!

 

Сега към теб протягам аз ръце

и моля те за прошка и за обич

и топлина за моето сърце

защото той, човек, без тях не може!

Останалото всичко е лъжа!

 

1987г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, Гога! Много е хубаво! Човек наистина, не може без тях!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...