Като птица
Като птица устремена в висинето
аз към тебе цял живот летях.
Дори да беше спряло ми сърцето!
Дори да бях извършил тежък грях
всичко туй не щеше да ме спре!
В хияди огньове бих горял!
Като Атлас подпирал бих небето.
Душата си на Дяваля бих дал.
Дори да бях преплувал и морето
всичко туй не щеше да ме спре!
Сега към теб протягам аз ръце
и моля те за прошка и за обич
и топлина за моето сърце
защото той, човек, без тях не може!
Останалото всичко е лъжа!
1987г.
© Георги Иванов Всички права запазени