Jul 19, 2017, 8:04 AM  

Като птица

  Poetry » Love
962 1 1

             Като птица

 

Като птица устремена в висинето

аз към тебе цял живот летях.

Дори да беше спряло ми сърцето!

Дори да бях извършил тежък грях

всичко туй не щеше да ме спре!

 

В хияди огньове бих горял!

Като Атлас подпирал бих небето.

Душата си на Дяваля бих дал.

Дори да бях преплувал и морето

всичко туй не щеше да ме спре!

 

Сега към теб протягам аз ръце

и моля те за прошка и за обич

и топлина за моето сърце

защото той, човек, без тях не може!

Останалото всичко е лъжа!

 

1987г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, Гога! Много е хубаво! Човек наистина, не може без тях!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...