Като птица...
Като птица гнездото си свивах
и треперех над малки чеда,
ден след ден аз трохички събирах,
да отлитнат след туй от дома!
Като птица разпервах криле и ги бранех
от света подивял, от злина и беда,
със надежда поих ги, с любовта си ги хранех,
а сега като птица умирам сама!
и треперех над малки чеда,
ден след ден аз трохички събирах,
да отлитнат след туй от дома!
Като птица разпервах криле и ги бранех
от света подивял, от злина и беда,
със надежда поих ги, с любовта си ги хранех,
а сега като птица умирам сама!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
