Apr 20, 2007, 2:10 PM

Като птица...

Poetry

1.4K 0 4

Като птица гнездото си свивах
и треперех над малки чеда,
ден след ден аз трохички събирах,
да отлитнат след туй от дома!

Като птица разпервах криле и ги бранех
от света подивял, от злина и беда,
със надежда поих ги, с любовта си ги хранех,
а сега като птица умирам сама!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Етчи (Анета Саманлиева)

Кръговрата на живота ...
Дано не си наистина птица сама.

Поздрав и усмивка.

2007-04-23T00:21:30+03:00
Aneta_kz (Анета)

Така е, наистина!
Благодаря!

2007-04-20T23:05:14+03:00
Романтик (Христо Костов)

За съжаление това е неизбежно. И ние сме минали по този път. Сега те са на ред.
Поздрави, Ани!!!

2007-04-20T20:03:24+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Да, за съжаление, но...не напразно, щом дала си от свойта, майчината обич!
Поздрави, Анета!

2007-04-20T15:19:44+03:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0