20 abr 2007, 14:10

Като птица...

  Poesía
1.4K 0 4
Като птица гнездото си свивах
и треперех над малки чеда,
ден след ден аз трохички събирах,
да отлитнат след туй от дома!

Като птица разпервах криле и ги бранех
от света подивял, от злина и беда,
със надежда поих ги, с любовта си ги хранех,
а сега като птица умирам сама!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Кръговрата на живота ...
    Дано не си наистина птица сама.

    Поздрав и усмивка.
  • Така е, наистина!
    Благодаря!
  • За съжаление това е неизбежно. И ние сме минали по този път. Сега те са на ред.
    Поздрави, Ани!!!
  • Да, за съжаление, но...не напразно, щом дала си от свойта, майчината обич!
    Поздрави, Анета!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...