danigallery (Йорданка Господинова)
388 1671
18.11.2011 г., 0:51 ч.

Като птица 

  Поезия » Любовна
753 0 8

 

 

Помниш ли, как някога те молех

пак да ми разкажеш за живота.

Тази вечер влизам в друга роля.

Иска ми се аз да ти говоря.

 

Дълго боледувах тишината,

насъбрана в тъжните недели.

Сякаш в тази болка те създадох...

После лесно пътя си намерих.

 

Трудничък, един такъв, откраднат,

запокитен нейде към безкрая...

Не веднъж и два пъти пропадах,

но не спрях все тебе да желая.

 

И по него яростно прегазих

сънища, в които бях желана.

Но за тебе себе си опазих

като клетва, в пазва приласкана.

 

И от обич песен ти нарекох.

В нощ безлунна вятърът я пее.

Птиците я носят надалеко.

Чуеш ли я, слънце ще изгрее.

 

Даже и да литна, като птица,

с тази песен знам, че ще се върна

като пламък в твоите зеници.

 

Теб и любовта ни да прегърна.

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??