Като птица
Помниш ли, как някога те молех
пак да ми разкажеш за живота.
Тази вечер влизам в друга роля.
Иска ми се аз да ти говоря.
Дълго боледувах тишината,
насъбрана в тъжните недели.
Сякаш в тази болка те създадох...
После лесно пътя си намерих.
Трудничък, един такъв, откраднат,
запокитен нейде към безкрая...
Не веднъж и два пъти пропадах,
но не спрях все тебе да желая.
И по него яростно прегазих
сънища, в които бях желана.
Но за тебе себе си опазих
като клетва, в пазва приласкана.
И от обич песен ти нарекох.
В нощ безлунна вятърът я пее.
Птиците я носят надалеко.
Чуеш ли я, слънце ще изгрее.
Даже и да литна, като птица,
с тази песен знам, че ще се върна
като пламък в твоите зеници.
Теб и любовта ни да прегърна.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
