като птици
От антените излитат
като птици
помахали с крилата,
полета,и шептят
във дълги жици.
Милиони гласове.
Хиляди езици.
От къде ли идат,от
къде?
Границата тях не
може да ги спре-
невидим щурм на
невидими
войници...
Радиото ги смила,
лакомо поглъща,
и със страшна сила
ги изплюва в мойта
къща!
И така от сто години
вълните прелитат
над света,
рисувайки в душите
ни болезнени картини,
вместо в тях да пеят
за това,
колко вън прекрасен
изгрева унася със
лъчите си
нощта...
...А някога небето
окъпано във синева,
невидими полета
ще разплачат с новина
за края на
света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Серафимов Всички права запазени
