Jan 9, 2007, 8:16 PM

като птици

  Poetry
887 0 5

От антените излитат
като птици
помахали с крилата,
полета,и шептят
във дълги жици.
Милиони гласове.
Хиляди езици.
От къде ли идат,от
къде?
Границата тях не
 може да ги спре-
невидим щурм на
невидими
войници...

Радиото ги смила,
лакомо поглъща,
и със страшна сила
ги изплюва в мойта
къща!

И така от сто години
вълните прелитат
над света,
рисувайки в душите
ни болезнени картини,
вместо в тях да пеят
за това,
колко вън прекрасен
изгрева унася със
лъчите си
нощта...

...А някога небето
окъпано във синева,
невидими полета
ще разплачат с новина
за края на
света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Серафимов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...