23.07.2025 г., 23:57

Като пясък между пръстите

180 0 0

Времето вече не е мой съюзник,

сипе се като пясък между пръстите ми.

Не успявам да го задържа, изплъзва се.

Опитвам се да го догоня, да го спра, уви …

 

Осъзнавам, че силата е вече в точността

и в постоянството, и в смелостта.

Желанията трябва да се изпълняват,

любовта да бъде и мечтите да се сбъдват.

 

За колебанията няма време и ако спрем,

за да сме сигурни, за да обмислим,

рискуваме да ги пропуснем, да не съзрем

най-ярките, красиви мигове и чувства.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Марулевска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...