24.07.2012 г., 13:08

Като река

704 0 2

Като река

 

Река съм, пълноводна и добра,

събрала нежността на върховете,

преливам в слънчева дъга,

а брегове са ти ръцете.

 

В извивки топли те зова

под думи - камъчета изтъняла.

Седефената риза ще сваля,

прегърнеш ли ме в звездно наметало.

 

Рисувам те от капчици роса.

В струите копнежност ще те скрия.

Ела! Любов накъсва ни дъха,

пречистваща любов за двама.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Боряна!
  • О, колко е красиво само!
    Поздравления Пепи!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...