Като река
Река съм, пълноводна и добра,
събрала нежността на върховете,
преливам в слънчева дъга,
а брегове са ти ръцете.
В извивки топли те зова
под думи - камъчета изтъняла.
Седефената риза ще сваля,
прегърнеш ли ме в звездно наметало.
Рисувам те от капчици роса.
В струите копнежност ще те скрия.
Ела! Любов накъсва ни дъха, ...