24.07.2012 г., 13:08

Като река

712 0 2

Като река

 

Река съм, пълноводна и добра,

събрала нежността на върховете,

преливам в слънчева дъга,

а брегове са ти ръцете.

 

В извивки топли те зова

под думи - камъчета изтъняла.

Седефената риза ще сваля,

прегърнеш ли ме в звездно наметало.

 

Рисувам те от капчици роса.

В струите копнежност ще те скрия.

Ела! Любов накъсва ни дъха,

пречистваща любов за двама.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Боряна!
  • О, колко е красиво само!
    Поздравления Пепи!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...