Като река
Река съм, пълноводна и добра,
събрала нежността на върховете,
преливам в слънчева дъга,
а брегове са ти ръцете.
В извивки топли те зова
под думи - камъчета изтъняла.
Седефената риза ще сваля,
прегърнеш ли ме в звездно наметало.
Рисувам те от капчици роса.
В струите копнежност ще те скрия.
Ела! Любов накъсва ни дъха,
пречистваща любов за двама.
© Пепи All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
