Като река
Река съм, пълноводна и добра,
събрала нежността на върховете,
преливам в слънчева дъга,
а брегове са ти ръцете.
В извивки топли те зова
под думи - камъчета изтъняла.
Седефената риза ще сваля,
прегърнеш ли ме в звездно наметало.
Рисувам те от капчици роса.
В струите копнежност ще те скрия.
Ела! Любов накъсва ни дъха,
пречистваща любов за двама.
© Пепи All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
