1.02.2005 г., 9:17 ч.

Като скитник 

  Поезия
1354 0 4
Като скитник в своето някога –
за частица съдба
купувам умиращи сърца,
украсявам ги с малко нежност,
вдъхвам им малко свежест.
Оставям ги в тиха стая,
да отлежат като ценно вино...
После ги пускам на свобода
и се моля да не се видим отново.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Петрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??