1.02.2005 г., 9:17 ч.

Като скитник 

  Поезия
1235 0 4

 

Като скитник в своето някога –

за частица съдба

купувам умиращи сърца,

украсявам ги с малко нежност,

вдъхвам им малко свежест.

Оставям ги в тиха стая,

да отлежат като ценно вино...

После ги пускам на свобода

и се моля да не се видим отново.

© Марина Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??