29.07.2017 г., 11:56

Като скулптура..

519 0 1

Очите ти – пожарен въглен!
Блестят като опашка на комета
за малко само щом ги зърна
започвам целият да светя..

 

А устните... Не знам вкуса им...
Градински ягоди със мед.
Тях искам да опитам първо
а после всяка част от теб...

 

Ръцете ти – Крила на лебед.
Бленувам да ме галят и докосват.
И в нежност с полъха без време
по тялото ми тръпки да се носят...

 

Бедрата ти – същински кули
градени сякаш в древността...
С една изваяна гравюра –
врата за рая между тях..

 

Не виждал аз те нарисувах
и цялата те искам. Със душата.
И без да те напиша, ме рискувай
гласът ти да въздиша в тишината...

 

Danny Diester
05.07.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...