Като слънцето
Като слънцето
От мене много си далече,
хиляди километри ни делят,
но това не може да попречи
на сърцата да не се делят.
Нали ми казваш Слънце, че съм аз,
че с лъчите стоплям ти душата,
а колко далеч е Слънцето от нас,
но пак му усещаме топлината...
Сега наистина Слънце ще стана
и ще застеля пътя ти с лъчи
и пак ще бъдем неразделни двама,
твоето Слънце над теб ще блести.
И с лъчите си ще те галя,
със златни устни ще ти се усмихвам,
а вечер бавно ще залязвам
и при теб ще идвам да заспивам.
Където и да бъдеш ти,
цялата Земя аз ще огрявам,
дори и дъжд да завали,
дъга над теб ще извисявам...
Съдбата ли този дар ни подари,
че като Слънцето до теб съм вече,
или на себе си благодари,
че първи Слънце ме нарече!!!
04.07.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
