Като слънцето
Като слънцето
От мене много си далече,
хиляди километри ни делят,
но това не може да попречи
на сърцата да не се делят.
Нали ми казваш Слънце, че съм аз,
че с лъчите стоплям ти душата,
а колко далеч е Слънцето от нас,
но пак му усещаме топлината...
Сега наистина Слънце ще стана
и ще застеля пътя ти с лъчи
и пак ще бъдем неразделни двама,
твоето Слънце над теб ще блести.
И с лъчите си ще те галя,
със златни устни ще ти се усмихвам,
а вечер бавно ще залязвам
и при теб ще идвам да заспивам.
Където и да бъдеш ти,
цялата Земя аз ще огрявам,
дори и дъжд да завали,
дъга над теб ще извисявам...
Съдбата ли този дар ни подари,
че като Слънцето до теб съм вече,
или на себе си благодари,
че първи Слънце ме нарече!!!
04.07.2007
© Радослава Михайлова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодарности за думите! Стихотворението ми е много скъпо, написала съм го с много чувства надявам се да сте ги усетили!
-
Прекрасен финал!Много ми хареса!Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
