radoslava29 (Радослава Михайлова)
278 370
7 февр. 2008 г., 10:07

Като слънцето 

  Поэзия
541 0 2

Като слънцето

От мене много си далече,
хиляди километри ни делят,
но това не може да попречи
на сърцата да не се делят.

Нали ми казваш Слънце, че съм аз,
че с лъчите стоплям ти душата,
а колко далеч е Слънцето от нас,
но пак му усещаме топлината...

Сега наистина Слънце ще стана
и ще застеля пътя ти с лъчи
и пак ще бъдем неразделни двама,
твоето Слънце над теб ще блести.

И с лъчите си ще те галя,
със златни устни ще ти се усмихвам,
а вечер бавно ще залязвам
и при теб ще идвам да заспивам.

Където и да бъдеш ти,
цялата Земя аз ще огрявам,
дори и дъжд да завали,
дъга над теб ще извисявам...

Съдбата ли този дар ни подари,
че като Слънцето до теб съм вече,
или на себе си благодари,
че първи Слънце ме нарече!!!

04.07.2007

 

 

© Радослава Михайлова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодарности за думите! Стихотворението ми е много скъпо, написала съм го с много чувства надявам се да сте ги усетили!
  • Прекрасен финал!Много ми хареса!Поздравления!
Предложения
: ??:??