botyo (Бойко Беров)
194 337
9.06.2015 г., 20:41 ч.

Като смърт на глиган 

  Поезия » Философска
463 0 3

Като смърт на глиган

 

Колко стихии се биха в главата ми,

огън гореше в сълзите ми,

скитник в живота – вървях през гората му,

ранен глиган под звездите.

 

Приятели бяха ми черните буки,

прохладните нощи – любими,

за мен нямаше момент на наслука,

нито моменти сюблимни.

 

Дирята търсеха хората-кучета –

да ме разкъсат и свърша,

за да нарежат на мръвки и бутчета

останалата от мен мърша.

 

И бягах, и криех се все по-далеко

от същността неразбрана –

да стреля и храни се после Човекът

с моите смъртни рани.

 

Така се раждаха болезнени стихове

от мойте стенания диви.

Но чуйте – в гората сега тихо е,

сълзите бълбукат в потоци игриви.

 

 

 

© Бойко Беров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • „Колко стихии се биха в главата ми,
    огън гореше в сълзите ми”
    Много харесах стихът ти Бойко! През какво ли не минаваме в живота си, но така се учим...поне с мен е така.
    Поздрави и хубав ден от мен!
  • благодьря Стойна и на теб приятно настроение
  • "Но чуйте - в гората сега тихо е,
    сълзите бълбукат в потоци игриви.!"
    Започвам с финала, Бойко, защото тези думи ме карат да се радвам от сърце.
    Никога назад не се обръщай и не си припомняй неприятностите!
    Бъди уверен в победата си ! Желая ти ведро настроение!
Предложения
: ??:??