Като смърт на глиган
Като смърт на глиган
Колко стихии се биха в главата ми,
огън гореше в сълзите ми,
скитник в живота – вървях през гората му,
ранен глиган под звездите.
Приятели бяха ми черните буки,
прохладните нощи – любими,
за мен нямаше момент на наслука,
нито моменти сюблимни.
Дирята търсеха хората-кучета –
да ме разкъсат и свърша,
за да нарежат на мръвки и бутчета
останалата от мен мърша.
И бягах, и криех се все по-далеко
от същността неразбрана –
да стреля и храни се после Човекът
с моите смъртни рани.
Така се раждаха болезнени стихове
от мойте стенания диви.
Но чуйте – в гората сега тихо е,
сълзите бълбукат в потоци игриви.
© Бойко Беров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
благодьря Стойна и на теб приятно настроение
-
"Но чуйте - в гората сега тихо е,
сълзите бълбукат в потоци игриви.!"
Започвам с финала, Бойко, защото тези думи ме карат да се радвам от сърце.
Никога назад не се обръщай и не си припомняй неприятностите!
Бъди уверен в победата си ! Желая ти ведро настроение!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
огън гореше в сълзите ми”
Много харесах стихът ти Бойко! През какво ли не минаваме в живота си, но така се учим...поне с мен е така.
Поздрави и хубав ден от мен!