Като срамна болест
или дълг неплатен
негодникът крие се в мишина
и дебне за своя ден.
По някаква своя вяра
или извратен аршин,
пирува, когато падаме
в окопите по един.
В гърдите се бие публично,
на президиума стърчи.
Естествено, нищо лично.
... само купчина мъртви мечти.
© Христина Комаревска Всички права запазени
!!!
Всеки мери по своя си аршин!Поздрав за стиха!