6.03.2010 г., 13:50

Като сянка вградена

1K 0 3

Да избягам,
къде да се скрия -
от тази кожа във друга?
Едва ли...
Да обичам,
а то да не трябва
и сърцето ми
все да не знае...
Да си тръгна
макар и да зная,
че душата ми
тук е вградена
като сянка
на лична мома...
Да избягам ли
и да живея
в друга кожа
и с друго сърце -
само сянка
от живото мое?
Не - оставам
вградена във теб,
теб, Любов,
и за теб ще се моля.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....