Да избягам,
къде да се скрия -
от тази кожа във друга?
Едва ли...
Да обичам,
а то да не трябва
и сърцето ми
все да не знае...
Да си тръгна
макар и да зная,
че душата ми
тук е вградена
като сянка
на лична мома...
Да избягам ли
и да живея
в друга кожа
и с друго сърце -
само сянка
от живото мое?
Не - оставам
вградена във теб,
теб, Любов,
и за теб ще се моля.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
