Да избягам,
къде да се скрия -
от тази кожа във друга?
Едва ли...
Да обичам,
а то да не трябва
и сърцето ми
все да не знае...
Да си тръгна
макар и да зная,
че душата ми
тук е вградена
като сянка
на лична мома...
Да избягам ли
и да живея
в друга кожа
и с друго сърце -
само сянка
от живото мое?
Не - оставам
вградена във теб,
теб, Любов,
и за теб ще се моля.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
